Проведени съдебни заседания по чл.64, ал.7 и чл.65, ал.8 от НПК.
2-ри въззивен състав в.н.ч.д. № 423/2020 г. образувано по реда на чл.64, ал.7 НПК по частна жалба на обвиняемия.
Апелативният специализиран наказателен съд, 2-ри въззивен състав потвърди протоколно определение на Специализиран наказателен съд по НЧД № 2140/2020 г., с което спрямо обвиняемия Т. П. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2-ри въззивен състав в.н.ч.д № 424/2020 г. образувано по реда на чл.65, ал.8 НПК по частна жалба на обвиняемия
Апелативният специализиран наказателен съд, 2-ри въззивен състав потвърди протоколно определение на Специализиран наказателен съд по НЧД № 2121/2020 г., с което е оставено без уважение искането на обвиняемия Б. К. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека. Определението е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав съдия Росенова.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3-ти въззивен състав в.н.ч.д № 425/2020 г. образувано по реда на чл.65, ал.8 НПК по частна жалба на обвиняемия
Делото е отложено за 03.09.2020 г. за изготвяне на експертиза.
2-ри въззивен състав в.н.ч.д № 428/2020 г. образувано по реда на чл.65, ал.8 НПК по частен протест на Специализирана прокуартура
Апелативният специализиран наказателен съд, 2-ри въззивен състав измени протоколно опреденеие на Специализиран наказателен съд по НЧД № 2120/2020 г. с което е изменена изпълняваната спрямо обвиняемия М. Д. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „гаранция в пари“ в размер на 20 000 лв., като увеличи същия на 40 000 лв.
Водимите съображения при постановяване на този съдебен акт се изразяват в следното:
Липса на обоснованост на предположението по смисъла на чл. 63 ал. 1 от НПК досежно престъплението по чл. 248а ал.5 НК и за деянието по образуване на ОПГ, инкриминирано в престъпната деятелност по чл. 321 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 НК.
Липса на съставомерност на процесното престъпление по чл. 269 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Въззивния съд счита, че е налице доказателствена обезпеченост само и единствено досежно наличие на евентуална съпричастност за авторство на престъплението по чл. 321 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 НК, в контекста на вмененото инкриминирано деяние по ръководство на ОПГ.
Съобразно доказателствата по делото съдът не изведе наличие на опасност от укриване и от извършване на престъпление, което мотивира същия за изменение на търпяната от обвиняемия Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Водимо от критериите по чл. 56 ал. 3 НПК и този по чл. 61 ал. 2 НПК съдът прие, че следва да бъде изменена горната мярка за неотклонение в „гаранция в пари“ в размер на 40 000 лв.